Гагаузко хоро
Улегналият ритъм и земната сила на Добруджа
Детайли за танца
Подходящи песни
Гагаузко хоро
Неизвестно
Характерно за хорото
Гагаузкото хоро е автентичен танц от Североизточна България, съхранил специфичната фолклорна идентичност на гагаузката общност. Танцът носи характерната за добруджанската област плътност, широта и свързаност със земята, комбинирани с подчертан темперамент.
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Добруджанска фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Варненско хоро
Класифицирано в като 9/8. Варненският регион е преходна зона. Танцът носи белезите на Северна България (лекота), но и на Добруджа (пластика). Често се играе по крайбрежието и съчетава подскоци с плавни движения на ръцете. Произход и стил „Варненското хоро“ е емблематичен танц от Добруджанската фолклорна област. То носи специфичния „тежък“ и земен стил на добруджанци, съчетан с жизнерадостта на морския край. Играе се смесено (мъже и жени) и е едно от най-популярните хора по сватби и празненства в Североизточна България. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Ритъмът е плавен, но с отчетлив акцент на последния, дълъг дял, който дава време за характерното приклякване или замах. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите на височината на гърдите (хват „свещник“). Специфичното за това хоро е активното участие на ръцете – те ритмично се люлеят напред и назад (или се пускат долу и вдигат), следвайки динамиката на стъпките. Стъпки: Движенията са типично добруджански – с леко приклекнали колене, сякаш танцьорът е „залепен“ за земята. Има характерни кръстосвания на краката („плетеници“), причуквания и леки подскоци, които обаче не са високи, а по-скоро насочени надолу към земята. Усещане: Танцът излъчва увереност и спокойна сила. Играе се с широка усмивка, като тялото и раменете също участват в движението, следвайки люлеенето на ръцете.
Къч Бурма
Къч бурма е автентичен и изключително атрактивен танц от Североизточна България (с. Иваново, Шуменско). Името му произлиза от комбинацията между „къч“ (отривисто набиване или нисък подскок с отритване) и „бурма“ (усукващо, извиващо движение на ходилото), които придават на танца характерна пластичност и технична сръчност.
Опас
Това е може би най-характерното добруджанско хоро в 2/4 (със специфично синкопиране). "Опас" идва от начина на хващане – мъжете се хващат за поясите (опасите) един на друг, образувайки изключително здрава верига. Това позволява изпълнението на сложни приклякания, усуквания на тялото и накланяния, без да се разкъса хорото. Танцът носи типичните белези на добруджанския танцов стил — ниска, приклекнала стойка, силна връзка със земята, акцентирани набивания, ситни стъпки и приклякания. Играе се с плътност и тежест, съпроводени с характерното за региона пружиниране и люлеене в тялото и раменете.
Ръка
Както подсказва името, акцентът тук е върху ръцете. В ритъм 2/4, танцьорите изпълняват плавни движения с ръцете, които наподобяват засяване или жътва. правилно го отнася към Добруджа. Липсващото описание трябва да наблегне на "разказвателния" характер на движенията на ръцете и характерното "измъкване" на рамото.
Сборенка
За разлика от Опас, Сборенката (2/4) е бърза и игрива. Тя се играе "на сбор", на празник. Характеризира се с дребни, ситни движения на краката ("сисит") и непрекъснато трептене на раменете, което е запазена марка на добруджанския стил.
Тропанка
Тропанката е един от най-популярните и емблематични танци от Добруджа. Името му произлиза от характерното „тропане“ – ритмично, тежко и акцентирано набиване с ходила, с което танцьорите символично изразяват своята сила, радост и дълбока връзка с пръстта и хляба.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!