Дунавско хоро
Емблематично северняшко духово хоро от Дико Илиев
Детайли за танца
Подходящи песни
Дунавско Хоро
Дико Илиев
Русенско хоро
оркестър "Хоро" Русе (кавър)
Характерно за хорото
Интересен феномен е включването на Дунавското хоро в списъка. Макар и авторско произведение на Дико Илиев, то е претърпяло пълна фолклоризация. В правилно е отбелязан ритъмът 2/4. Допълнителният анализ сочи, че това е единственото хоро, което е придобило статут на национален символ за празнуване на Нова година. Хореографията е сравнително проста – стъпка с десния крак, кръстосване с левия отзад, стъпка встрани и прибиране, последвано от люлеене напред-назад. Захватът е за ръце, спуснати долу, което позволява масово участие на хора без специална подготовка.
Урок по танц
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Северняшка фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Абдай
Това хоро е квинтесенция на северняшкия стил. Ритъмът 7/8 в тази област се интерпретира с особена жизненост. Както е отбелязано в източника, то е "бързо и жизнерадостно". Липсващите детайли относно изпълнението могат да се реконструират с пълна увереност: хорото се играе с леки подскоци, като акцентът пада върху първия удължен дял на такта. Ръцете обикновено се държат за длани, като при по-бързо темпо движението им е синхронизирано със стъпките ("натрисане" на ръцете). Визуалните материали, цитирани в , потвърждават тази динамика, показвайки танцьори в традиционна северняшка носия, изпълняващи бързи кръстосвания на краката.
Алунел
Алунел (от румънското Alunelul) е класическо влашко хоро в 2/4, изпълнявано в затворен кръг с малки, бързи стъпки настрани и притропвания. Огнено, изключително динамично и бързо хоро, широко разпространено в Северозападна България (Видинско, Врачанско и Монтанско). Отличава се със ситни, бързи стъпки, преплитане на краката, подскоци и рязки набивания. Танцува се с голям темперамент, пружинираща лекота и характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Гъмзовяна
Гъмзовяна е изключително колоритно и енергично хоро от Северна България, което носи името на село Гъмзово, Видинско. Това е хоро, което веднага се разпознава по мощното звучене на духова музика (характерна за Видинския край) и пъргавите стъпки. Ето подробно описание на характеристиките му: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Брои се "раз-два", но поради бързото темпо се усеща като едно постоянно, живо пулсиране. Инструментал: Автентичното звучене е на духова музика (брас бенд) – тромпет, кларинет, баритон, туба и тъпан. Мелодията е тържествена, но и много игрива, често с виртуозни сола на тромпет (свързвани и с популярния музикант Гъмзата, който е от този край). 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Движения: Характеризира се с т.нар. "ситно" играене. Стъпките са малки, ниски до земята, но много бързи и отчетливи. Има много лекота и пружиниране в коленете (не се играе тежко като македонските хора). Енергия: Това е хоро на радостта и енергията. Танцьорите често изглеждат сякаш "се плъзгат" или "треперят" над земята заради бързината на краката. 3. Стъпки и Форма Хват: Танцуващите се държат за длани, като ръцете се люлеят ритмично напред-назад ("на пружини"). При някои по-сложни, сценични варианти (в хореографските разработки) може да има хват за пояс или пускане на ръцете. Основен ход: Често включва комбинации от кръстосване на краката (ножици), причуквания (удряне на пета или пръсти в земята) и подскоци. Къде се среща? Днес "Гъмзовяна" е любимо хоро на много танцови клубове и самодейни състави, защото е динамично и позволява надиграване. Често се изпълнява на фестивали и сватби в Северна България като кулминация на веселието.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!