Чичово хоро
Емблематично и пъргаво северняшко хоро с характерно люлеене на ръце и динамичен ритъм.
Детайли за танца
Подходящи песни
Давай, чичо
Росица Пейчева
Чичово хоро
Неизвестно
Чичово хоро
Веселие
Чичово хоро
Неизвестно
Характерно за хорото
Произход и стил „Чичовото“ е едно от най-емблематичните хора за Северняшката фолклорна област (по-конкретно Северозападна България). То е типичен представител на „ситностъпковите“ северняшки танци – бързо, леко и изключително жизнерадостно. Играе се както от мъже, така и от жени, като носи духа на селските празници и надигравания. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Темпо: Бързо до много бързо. Музиката често се изпълнява от духови оркестри (характерни за Видинския и Монтанския край), което придава на танца тържественост и мощ. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са спуснати долу. Специфичното за това хоро е ритмичното люлеене на ръцете – напред и назад (или „напред-назад“ с акцент), което следва такта на музиката и дава допълнителна динамика на изпълнението. В някои сценични варианти може да се играе и с хват „на пояс“ или „кръстосан хват“ (леса). Стъпки: Движенията са „ситно“ начертани по земята, леки и пъргави. Липсват тежките клякания на Тракия. Вместо това има множество кръстосвания на краката, пружиниране и бързи смени на посоката (напред-назад или встрани). Усещане: Танцът изисква добра координация и издръжливост, тъй като често се ускорява. Излъчва закачливост, енергия и колективен дух.
Урок по танц
Изпълнено от: Фолклорен учител
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Северняшка фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Абдай
Това хоро е квинтесенция на северняшкия стил. Ритъмът 7/8 в тази област се интерпретира с особена жизненост. Както е отбелязано в източника, то е "бързо и жизнерадостно". Липсващите детайли относно изпълнението могат да се реконструират с пълна увереност: хорото се играе с леки подскоци, като акцентът пада върху първия удължен дял на такта. Ръцете обикновено се държат за длани, като при по-бързо темпо движението им е синхронизирано със стъпките ("натрисане" на ръцете). Визуалните материали, цитирани в , потвърждават тази динамика, показвайки танцьори в традиционна северняшка носия, изпълняващи бързи кръстосвания на краката.
Алунел
Алунел (от румънското Alunelul) е класическо влашко хоро в 2/4, изпълнявано в затворен кръг с малки, бързи стъпки настрани и притропвания. Огнено, изключително динамично и бързо хоро, широко разпространено в Северозападна България (Видинско, Врачанско и Монтанско). Отличава се със ситни, бързи стъпки, преплитане на краката, подскоци и рязки набивания. Танцува се с голям темперамент, пружинираща лекота и характерните за региона окриквания („иха!“, „оп-ца!“).
Батута
Батута Името "Батута" етимологично се свързва с румънския глагол "bate" (бия, удрям), което директно реферира към хореографския текст на танца – силно, акцентирано набиване на краката в земята. В базата данни липсват описателни детайли, но етнографският анализ позволява попълването им: това е динамично хоро в 2/4, характерно за крайдунавските села. Изпълнява се с много енергия, като често включва елементи на надиграване. Захватът може да варира, но най-често при сценични и автентични изпълнения се използва хват за ръце, които при определени фигури се пускат или вдигат високо. Темпото е категорично бързо, изискващо добра физическа подготовка.
Ганкино хоро
С времето хорото се е разпространило из цялата страна. На много места то е претърпяло значителни изменения в изпълнението и се среща под най-различни други наименования. Така например, в Ихтиманско и Пазарджишко може да се играе само от мъже, заловени за пояс или през кръста в сгъстена права леса. Там, както и на други места, хорото се нарича Копаница или Кривата. То може да достигне изключително голяма сложност и бързина. В Тракийско хорото се среща като Трите пъти, а във Варненско – като Лявата. Участниците в Ганкиното хоро – само мъже, само жени или смесено мъже и жени, се залавят помежду си за длани или за пояс и играят хорото в затворен, отворен кръг или вито. Играта е много жива и енергична, най-често на инструментален съпровод, поради бързото темпо.
Гъмзовата
Гъмзовата хоро е емблематично за Северозападна България хоро, което носи името си от село Гъмзово (Видинско). Това е бързо, енергично и темпераментно хоро, типичен представител на влашкия и северняшкия фолклор. Ето основните му характеристики: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Това е най-разпространеният размер за „правите“ хора, но тук темпото е много по-бързо. Броене: „Раз-два“ (равномерно), но поради бързината се усеща като едно непрекъснато пулсиране. Инструменти: Тъй като е от Видинския край, автентичното звучене е на духова музика (брас бенд). Тромпетът, кларинетът и баритонът водят мелодията, което я прави много звучна и тържествена. 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Енергия: Играе се „ситно“ и леко. За разлика от тежките тракийски хора, тук движенията са пъргави, с много пружиниране в коленете и бърза работа на краката. Настроение: Жизнерадостно, нахъсано и често се използва за надиграване или за вдигане на градуса на веселбата. 3. Стъпки и Хореография Танцът обикновено се води в кръг или полукръг, като танцьорите се държат за длани (ръцете се люлеят) или за пояса (в по-автентичните варианти). Основен ход: Състои се от бързи, ситни стъпки на място и придвижване напред-назад или встрани. Характерно е „триенето“ на земята и отривистите движения (т.нар. „причукване“). Фигури: Често включва команди от водача на хорото за смяна на посоката или за изпълнение на по-сложни фигури с краката (кръстосване, висок вдигнат крак и др.).
Гъмзовяна
Гъмзовяна е изключително колоритно и енергично хоро от Северна България, което носи името на село Гъмзово, Видинско. Това е хоро, което веднага се разпознава по мощното звучене на духова музика (характерна за Видинския край) и пъргавите стъпки. Ето подробно описание на характеристиките му: 1. Музика и Ритъм Тактов размер: 2/4 (двуделен). Брои се "раз-два", но поради бързото темпо се усеща като едно постоянно, живо пулсиране. Инструментал: Автентичното звучене е на духова музика (брас бенд) – тромпет, кларинет, баритон, туба и тъпан. Мелодията е тържествена, но и много игрива, често с виртуозни сола на тромпет (свързвани и с популярния музикант Гъмзата, който е от този край). 2. Стил и Характер Тип: Северняшко / Влашко хоро. Движения: Характеризира се с т.нар. "ситно" играене. Стъпките са малки, ниски до земята, но много бързи и отчетливи. Има много лекота и пружиниране в коленете (не се играе тежко като македонските хора). Енергия: Това е хоро на радостта и енергията. Танцьорите често изглеждат сякаш "се плъзгат" или "треперят" над земята заради бързината на краката. 3. Стъпки и Форма Хват: Танцуващите се държат за длани, като ръцете се люлеят ритмично напред-назад ("на пружини"). При някои по-сложни, сценични варианти (в хореографските разработки) може да има хват за пояс или пускане на ръцете. Основен ход: Често включва комбинации от кръстосване на краката (ножици), причуквания (удряне на пета или пръсти в земята) и подскоци. Къде се среща? Днес "Гъмзовяна" е любимо хоро на много танцови клубове и самодейни състави, защото е динамично и позволява надиграване. Често се изпълнява на фестивали и сватби в Северна България като кулминация на веселието.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!