Стамена
Съвременно българско хоро с жизнерадостен характер и живо темпо
Детайли за танца
Подходящи песни
Що имала късмет Стамена
Райна
Що имала късмет Стамена
Райна
Характерно за хорото
Хорото Стамена е изключително популярно и обичано съвременно хоро, което се танцува в цяла България. То не е класифицирано като "народно", тъй като е авторско произведение, създадено от конкретни лица, а не колективно дело на народа. Макар днес да се танцува широко в цяла България, това хоро е съвременно авторско произведение, създадено през 2013 г. от танцови преподаватели, вдъхновени от едноименната народна песен. Името и музиката идват от популярната македонска песен „Що имала късмет Стамена“, изпълнявана в Пиринския край и записана от изпълнители като Райна, и тази мелодия бързо станала основа за танцовата хореография. Хорото се танцува смесено от мъже и жени, които се хващат за длани, и включва комбинация от подскоци, прескоци и спусъци, придавайки му жив, буен и празничен характер. Ръцете на танцьорите се люлеят свободно през по-голямата част от изпълнението, а самият танц обикновено се състои от няколко движения, събрани в общо 16 такта, което създава динамичен и запомнящ се танцов цикъл.
Урок по танц
Изпълнено от: CC Folk: Bulgarian folk dance
Други хора от същия регион
Разгледайте още танци от Пиринска фолклорна област. Виж всички танци от този регион →
Айдарово хоро
Това хоро се отличава със своя неравномерен тактов размер 9/8, при който четвъртият дял е удължен — танцът обикновено се отброява като „раз-два-три-четири“, където последният удар е по-дълъг от останалите. Айдарово хоро се изпълнява от мъже и жени, които могат да танцуват заедно или разделно. Танцьорите се държат за длани със свити в лактите ръце. Хорото е леко, скокливо и изпълнено с настроение, като се характеризира с пружиниране в движенията. Ръцете, свити в лактите, пружинират синхронно с краката или се спускат надолу. Съществуват различни варианти на Айдарово хоро. Типична за него е комбинацията от подскок и прескок, която се изпълнява последователно в дългия дял на такта. Най-разпространеният вариант е хоро само в два такта.
Арап
Произход и стил „Арап“ е популярно хоро от Пиринската (Македонска) фолклорна област. То носи характерния за региона темперамент – съчетание от „тежко“ стъпване и динамични, резки движения. Макар традиционно да носи белезите на „мъжко“ хоро заради широките стъпки и натрисането, днес се играе смесено и е любимо в танцовите клубове из цялата страна. Темпо: Умерено до бързо. Ритъмът е отчетлив и "сечен", което предразполага към акцентирани движения. Характер на танца Хват: Ръцете се държат свити в лактите на височината на раменете (хват „свещник“ или „W“), което позволява на горната част на тялото да участва активно в баланса. Стъпки: Движенията са земни и пружиниращи. Характерни са високото вдигане на коляното, натрисането (вертикално пружиниране) и енергичните стъпки напред и назад (или към центъра и обратно). Усещане: Танцът излъчва сила и гордост. Изпълнението изисква стегната стойка и ясен акцент при стъпването на земята.
Гайда аваси (под робство)
Гайда аваси е право хоро в тактов размер 2/4, което означава, че музиката и движението се отброяват просто като „раз-два“. Темпото на танца е бавен до умерен, а танцьорите го изпълняват с плавни, но живи движения, в които има характерно пружиниране на краката и сгъване в бедрата, което придава специфичен пирински ритъм и настроение. Името „Гайда аваси“ носи интересна семантика: понякога се тълкува като „овчарска мелодия“ — възможно вдъхновено от породата тлъстоопашати овце авaси, или като гайда с по-висок тон на звучене, различна от типичната родопска каба гайда. Освен това думата „аваси/âvaz“ може да означава звук, мелодия или музикален мотив, което подсказва, че името се свързва силно с музикалния характер на танца.
Гинка
Гинка е традиционно българско народно хоро от Пиринската фолклорна област, по-конкретно от Петричкия край, и е едно от най-разпознаваемите хора в този регион. Отличава се със своя неравноделен ритъм и силно изразен темперамент, които отразяват жизнения и емоционален характер на пиринската музикално-танцова традиция. Хорото се изпълнява в тактов размер 7/8, характерен за Пирин, който най-често се усеща като „раз-два-три“, с подчертан акцент в началото на такта. Типично за Гинка е, че има две ясно разграничени части — бавна и бърза. В първата част движенията са по-спокойни, плавни и тежки, с подчертана стъпка и стабилност в тялото. Във втората част темпото се ускорява, а танцът става по-игрив, динамичен и наситен с подскоци и по-енергични движения. Гинка се играе смесено — от мъже и жени, обикновено подредени в полукръг, като танцьорите се хващат за длани, със свити в лактите ръце. Стилът на изпълнение е жив и изразителен, като често позволява индивидуално „изказване“ и вариации, особено в бързата част. Хорото може да се изпълнява както на инструментален съпровод, така и под народна песен, което допринася за неговата емоционалност и популярност. Благодарение на съчетанието от характерен ритъм, контраст между бавна и бърза част и богатство на движенията, Гинка е любимо хоро както на сцената, така и в народните събори и танцови школи, и остава ярък символ на пиринския танцов дух.
Джангурица
Произход и стил „Джангурица“ (често наричано и „Айдарово хоро“ или негов вариант) е едно от най-популярните и обичани хора от Пиринската фолклорна област. То носи типичния южняшки темперамент – играе се с много настроение, лекота и „мерак“. Характерно е за селищата по поречието на река Струма и е неизменна част от сватби и празници. Музика и Ритъм Тактов размер: 9/8 (девет осми) с четвърти удължен дял. Брои се: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Мелодия: Често се изпълнява на популярни песни като „Брала мома къпини“, „Мома Яница“ или „Не си го продавай, Кольо, чифлико“. Ритъмът е жив и предразполага към подскочни движения. Характер на танца Хват: Играе се смесено (мъже и жени). Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите (форма W или „свещник“). Характерно за стила е ритмичното люлеене на ръцете напред и назад, което следва пулсацията на музиката. Стъпки: Движенията са динамични, но не тежки. Има много подскоци, ножици (кръстосване на краката) и бързи премествания. Танцът създава усещане за въздушност и непрекъснато движение. Усещане: Джангурицата е енергичен танц, който изисква издръжливост, но се изпълнява с усмивка и лекота, сякаш танцьорите не стъпват по земята.
Камбер
Камбер се играе в неравномерен тактов размер 7/8, при който първият дял е удължен и се отброява като „раззз-два-три“. Това придава на танца специфичен ритмичен характер и го свързва с пиринския стил народни хора. Хорото е подходящо както за мъже, така и за жени, които обикновено оформят полукръг, хващайки се за длани с високо изнесени нагоре ръце. Мъжете често изпълняват стъпките по-тежко и с повече сила и отсеченост, докато жените танцуват с по-лека, грациозна игра на краката — характерен контраст в пиринските хора. Движението на хорото преминава надясно и вляво, като основното направление е надясно. Танцът включва осем триделни такта, като освен стъпките се използват и изразителни движения на ръцете и корпуса. Едно специфично танцово действие в края на такта е изнасянето на петата навън и навътре, което добавя допълнителен жив елемент към изпълнението. Понякога Камбер се свързва и с имена като „Море, лично момче“ или „Айше лично“, което идва от популярна песен, на която често се танцува този танц.
Предложи песен
Познавате ли песен, която се изпълнява с този танц? Споделете я с нашата общност!