Варненско хоро

Класифицирано в като 9/8. Варненският регион е преходна зона. Танцът носи белезите на Северна България (лекота), но и на Добруджа (пластика). Често се играе по крайбрежието и съчетава подскоци с плавни движения на ръцете. Произход и стил „Варненското хоро“ е емблематичен танц от Добруджанската фолклорна област. То носи специфичния „тежък“ и земен стил на добруджанци, съчетан с жизнерадостта на морския край. Играе се смесено (мъже и жени) и е едно от най-популярните хора по сватби и празненства в Североизточна България. Броене: „раз-два-три-четириии“ (2+2+2+3). Ритъмът е плавен, но с отчетлив акцент на последния, дълъг дял, който дава време за характерното приклякване или замах. Характер на танца Хват: Танцьорите се държат за длани, като ръцете са свити в лактите на височината на гърдите (хват „свещник“). Специфичното за това хоро е активното участие на ръцете – те ритмично се люлеят напред и назад (или се пускат долу и вдигат), следвайки динамиката на стъпките. Стъпки: Движенията са типично добруджански – с леко приклекнали колене, сякаш танцьорът е „залепен“ за земята. Има характерни кръстосвания на краката („плетеници“), причуквания и леки подскоци, които обаче не са високи, а по-скоро насочени надолу към земята. Усещане: Танцът излъчва увереност и спокойна сила. Играе се с широка усмивка, като тялото и раменете също участват в движението, следвайки люлеенето на ръцете.